Основна форма: брѝз - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

брѝз - единствено число, нечленувано *
брѝза - бройна форма
брѝзът - единствено число, членувано - пълен член
брѝзове - множествено число, нечленувано
брѝзовете - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

БРИЗ, брѝзът, брѝза, мн. брѝзи, м. Лек морски вятър, който през деня духа от водната повърхност към сушата, а през нощта — от сушата към морето.

Виж повече