брѝз - единствено число, нечленувано * брѝза - бройна форма брѝзът - единствено число, членувано - пълен член брѝзове - множествено число, нечленувано брѝзовете - множествено число, членувано
БРИЗ, брѝзът, брѝза, мн. брѝзи, м. Лек морски вятър, който през деня духа от водната повърхност към сушата, а през нощта — от сушата към морето.
Едва доловим, като дихание, като полъх от студена стая, утринният бриз прииждаше от морето. Д. Добревски, БКН, 14. Полъхна го морският бриз, като че го плисна вълна от заобикалящия го живот. П. Славински, ПЗ, 289. От сушата / кроткия бриз / с ръката си / къдри / морето. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1945, 52.Виж повече— Фр. brise през рус. бриз.