васа̀л - единствено число, нечленувано васа̀ла - единствено число, членувано - непълен член васа̀лът - единствено число, членувано - пълен член васа̀ли - множествено число, нечленувано васа̀лите - множествено число, членувано
ВАСА̀Л м. 1. Истор. В средните векове в Западна Европа — земевладелец, феодал, получил поземлено владение от друг феодал (сюзерен), към когото е задължен с някои повинности.
2. Разш. Политически зависимо лице или държава.
След два дена замина, като остави при Смилеца Азатин-бея в качество на съветник и прибирач на данъка, условен да му се плаща от васала. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 17. През същата година двамата се срещнали отново в Станимашката крепост, където императорът подарил на бъдещия си зет и нов васал на латинската империя собствения си кон и две отделения войска. Д. Цончев и др., АК, 11. Всички тия княжества [при Балатон, Каринтия и др.] ся управяли от свои князове, васали на българското господарство. Д. Войников, КБИ, 31. В един старобългарски надпис се чете името Димитър, син Дубов — навярно местен феодален владетел, обявил се за васал на турците. Ст. Михайлов, БС, 140.Виж повече— Фр. vassal.