Основна форма: гу̀гла - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

гу̀гла - единствено число, нечленувано
гу̀глата - единствено число, членувано
гу̀гли - множествено число, нечленувано
гу̀глите - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

ГУГЛА ж. 1. Островърха качулка, обикн. на ямурлук, която служи за предпазване на главата в лошо време.

Виж повече