елѐн - единствено число, нечленувано елѐна - единствено число, членувано - непълен член елѐнът - единствено число, членувано - пълен член елѐни - множествено число, нечленувано елѐните - множествено число, членувано
ЕЛЀН1 м. 1. Едър горски тревопасен бозайник с тънки, стройни крака, от който мъжкият eкзeмпляр e с големи, разклонени рога, а жeнският сe нарича кошута, който живее обикновено на малки стада; рогач. Elaphus. Еленът се смята за едно от най-красивите горски животни, защото има благороден вид и стройна походка. П. Петков, СП, 50. Горди елени и плахи кошути с големи очи и дълги като чехли уши, скитаха из лесовете — лете по високите пасбища, а зиме в тихата долина. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Гоних вълци, гоних мечки, гоних бързоноги елени. Дотегна ми. А. Каралийчев, ПС I, 59. Боздугани, рога от елени, ловджийски рогове по стените допълняха накита на това горско покойно жилище. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 163. Днес в пределите на окръга [Варненски] успешно се развъждат муфлони, елени-лопатари, фазани. ПЗ, 1981, кн. 10, 23. В жилището открихме доста оръдия на труда от камък, кремък и кост. Най-многобройни са шилата, изработени от кости на елен и говедо. Е, 1979, бр. 20, 3. ● Нар.-поет. с у р е л е н. Както сур елен в гората / тича жаден към водата, / тъй и ти крилат ще тичаш / към онези, що обичаш. Ив. Вазов, В, 7. Нарами пушка бойлия, / йотиде в гора зелена / да тръси сура елена. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 146.
2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разреда чифтокопитни с различно оцветена при отделните видове космена покривка. Cervidae.
◊ Благороден елен. Вид елен със стройно тяло, тънки дълги крака и грациозни движения, който може да тича с голяма бързина. Cervus elaphus. В момента около 7000 благородни елена, 6000 сърни, 1200 лопатара са живата украса на българската гора. ЛР, 1971, кн. 5, 3. Северен елен. Вид елен, който живее на големи стада в тундрите на Европа, Азия и Северна Америка, използван за превоз и почти като единствен източник на месо, мляко, кожи и т. н. Rangiver tarandus. Северният елен въди ся в най-студените места на север и ся храни с мъх. Д. Мутев, ЕИ, 39.
ЕЛЀН2 м. Диал. Насекомото рогач; сечко, ковач.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.