коза̀ - единствено число, нечленувано коза̀та - единствено число, членувано козѝ - множествено число, нечленувано козѝте - множествено число, членувано
КОЗА̀1 ж. Домашно животно от семейство кухороги с прав дълъг косъм, брада и обикн. с рога, което се отглежда за млякото, месото, кожата и козината му. Сарга hircus.
Козата има ценни качества — отглежда се сравнително лесно, евтино и дава ценни продукти — мляко, месо, козина и кожи. Кр. Генджев и др., Ж, 75. Покрай слога и около дръвчетата поникваше зелена трева, която беряхме за свинчето, а някой път там вързвахме козата с двете малки яренца, дорде ги отлъчим от майка им. Кр. Григоров, Н, 186. Малкото стадо овци и кози, .., сладко чоплеше младата трева. Елин Пелин, Съч. II, 43. Козарят беше изкарал вече козите към Клисурската река. Ив. Вазов, Съч. VII, 35. „Аз си имам трима братя, / трима братя все овчари. / Че си имат три кошери, / три кошери сури овци, / два кошери врани кози.“ Нар. пес., СбВСт, 295. Една крастава коза всичкото стадо окраставява. Послов. Н. Геров, РБЯ II, 382. Каквато е козата, такова е и ярето. Послов. Н. Геров, РБЯ II, 382. Ангорската коза се отглежда за вълна, а кашмирската коза — за пух.Виж повече◊ Дива коза1. Чифтокопитен бозайник от подсемейство антилопи с гъста сивочерна козина, обитаващ планините на Европа и Предна Азия. Capeila rupicarpa. Преди години до високите скалисти върхове на Джендема скиташе стадо диви кози. Ем. Станев, К, 5. Ако по Витоша ловът бъде съвършено забранен, тогава по тая планина би могъл да се развъжда и еленът, и дивата коза. П. Делирадев, В, 183. Саанска коза. Едра, обикн. безрога, с къса бяла козина порода коза, внасяна у нас и кръстосвана с други породи заради изключително голямата ѝ млечност. Постепенно нашето козе стадо се подменя с високопродуктивната саанска коза. Геогр. X кл, 124. — Ей тая лятна кухня отвън ще я приспособим за саанската коза и зайците. Н. Каралиева, Н, 98.
~ Всяка коза на (за) свой крак. Разг. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите, че за собствените си постъпки сам отговаря. — Отче, не си прави труд, ние сме безбожници — обади се Борис. — Ти ще отговаряш за себе си — обърна се наставнически свещеникът. — Всяка коза за свой крак. Г. Караславов, Т, 118-119. Дера коза (кози<те>). Диал. Повръщам. Дива коза2. Разг. Неодобр. Вироглава, опърничава, дръпната, буйна жена. Тежко му — ожени се за една дива коза. Като коза се катеря. Разг. Много бързо, леко, без усилие се катеря. Като коза се катереше нагоре по стръмната пътечка и никой не я чу да каже ох. А. Каралийчев, НЗ, 22. Като коза в календар гледам. Разг. Ирон. Глупаво, без да разбирам нещо гледам (обикн. нещо, което буди голямо недоумение). Като коза на лед ходя. Разг. С разкрачена походка от много умора ходя. Като на коза брада приляга ми. Диал. Много добре ми приляга. Като сляпа коза в тръне ще прокопсам. Диал. Ирон. Никак няма да прокопсам. Не са ми всичките кози в главата. Диал. Не съм добре със здравето си, не мога съвсем добре да разсъждавам. Не учи старец как се кози пасат. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети на човек много по-опитен и по-обигран от него, който по-добре знае как трябва да постъпи. От стара коза яре. Разг. Много хитър, опитен. — Ех, младежо, младежо .. — не сте вие от ония, дето ще си оставят магарето в калта. Но трябва да ви кажа, че и аз съм от стара коза яре. Така че ще се разбираме ние с вас. П. Незнакомов, ТС, 51. Присмяла се козата на овцата, че ѝ видяла задника; присмяла се козата на овцата, че лудо пасе. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Свивам се (сгърчвам се) като коза в дъжд. Диал. Чувствам се смутен, неловко, неудобно. След два-три часа хе, чак, ще пристигне [докторът], запотен и капнал от умора. Хвърли палтото и пак отива да се целува, знаеш, и пак: — Маминко! — Бубиии!... — Живот, — въздиша тихо Анастасийка, — щастие и блаженство! А аз се свивам като коза в дъжд, нали така, и няма какво да възразя. Чудомир, Избр. пр, 239-240. Ще играеме „сляпа баба кози пасе“. Диал. Ще се бием.
КОЗА̀2 ж. Спорт. Гимнастически уред за прескачане, по-къс по размер от уреда „кон“ и без дръжки. Заниманията по гимнастика трябва да започнат от по-прости упражнения: .. Особено ценни са прескоците на коза, скрин и кон. П. Николов, НС, 182. Прескокът му на коза бе оценен с отличен. Δ В гимнастическия салон имаше шведска стена, успоредка, кон с гривни, коза и халки.
КОЗА̀3 ж. Диал. Ивица от нивата, която се очертава от жътварите за ожънване без почивка, обикновено за около един час време. Ние доде оженем козата, ти поди налей ода. БД I, 98. — „Радке ле, .. / викай момите да стават, / да стават и да зажеват, / .. / на всяка коза отделяй.“ Нар. пес., СбВСт, 323. На дирна коза на мене / дано си пари намеря / врабчии да си откупя / козата да ми поженат. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 43.
◊ Оставам / остана на коза. Диал. Изоставам по време на жетва или друга полска работа. Само Рангел като че ли работеше насила. Уж вдига мотиката, понавежда се, та и с ръка поправи някои притиснати стъбла, кога да се изправи, едва-едва дигаше гърба си. — Хайде, бай Рангеле, — закачливо подмяташе някоя от момите. — Не оставай на коза. Кр. Григоров, Н, 64.