кру̀ша - единствено число, нечленувано кру̀шата - единствено число, членувано кру̀ши - множествено число, нечленувано кру̀шите - множествено число, членувано
КРУ̀ША ж. 1. Овощно дърво, което ражда сладки жълти или зеленикавожълти плодове с конусовидна заоблена форма. Pirus communis. Стоян Глаушев докара в двора си чешма, .. и момите най-често седяха край чешмата през дългите летни следобеди, под сянката на една круша и на една млада лозница. Д. Талев, ЖС, 207. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум блъскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. Разлистиха се крушите и един ден, .., закука кукувица. Й. Йовков, СЛ, 10. Бяла круша. Круша караманка. Круша киселица. Попска круша.
2. Плодът на това дърво. Жлътнаха се крушите в шумналите дървета, наляха се дюлите в двора на учителката. Ем. Коралов, ДП, 162. На площада насреща бяха наредени сергии с овощия, та и въздухът наоколо тежеше от сладкия аромат на зрели праскови, круши, ябълки, грозде, късни пъпеши. Д. Талев, ПК, 128. Извика Мита и Ножа на страна от мъжете, подаде им по шепа сушени сливи и круши. К. Петканов, ЗлЗ, 234. — Я да видим тъй както съм легнал, мога ли изяда една круша. Ал. Константинов, БГ, 27. Грях на орех, душа на круша. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 106. Доде има гнили круши, мечката от глад са не бои. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 144. На зла круша, зъл прът. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 285. На която круша има круши, на нея има и копани. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 286. Секи търси круши по своите зъби. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 151. Сиромашия и круши продава. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 115. Хубавата круша и мечка я яде. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 199. Ябълка(та) белена, круиш(та) не белена. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 227.
◊ Гърлести круши. Диал. Вид круши, които зреят около 15-20 август. Дървена круша. Диал. Вид круша, с твърд, но сладък плод, който узрява през зимата, а се бере през есента. Земна круша. Диал. Земна ябълка.
~ Баба стая каил и за гнили круши; я'ва баба гнили круши. Диал. Употребява се, когато някой е готов да приеме нещо какво да е, без избор. Беки ще роди крушата ябълки? Диал. Ирон. Казва се, когато се знае, че е невъзможно нещо да стане. Варим круши за бабини души. Диал. Занимаваме се с безполезни, празни неща, губим си времето. До кривата круша; до под крушата. Разг. Ирон. 1. Доникъде (казва се в отговор на питането „докъде отиде (ходи)?“, за да се подчертае, че не съм успял да стигна до там, докъдето съм искал да отида, и съм се върнал от пътя). — Ставай .. — ставай, че стигнахме. — Къде? .. — До кривата круша — усмихна се той. Н. Хайтов, С, 118. 2. Твърде малко, нищо (казва се в отговор на питането „докъде докара, оправи (работата)“ или „докъде стигна (работата)“, за да се подчертае, че нещо започнато не е изкарано докрай или че съвсем нищо не е постигнато в някаква дейност, въпреки усилията). До круши. Диал. 1. В съчет. със знае. Нищо (не знае) (употребява се за някого, когото незаслужено хвалят, че знае много). 2. В съчет. с и м а. Нищо (няма) или твърде малко (има). Една душа, една круша. Диал. За човек — съвсем сам; сам-самичък. Знае Станка де има круши. Диал. За хитър, практичен човек, който умее да извлича полза от обстоятелствата. И нашата върба ще роди круши. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Капят като <гнили> круши. 1. Разг. За много предмети, голямо количество предмети — падат бързо един след друг. — Виж! Това са комбайни! .. — жънат, вършеят, сипват — всичко наведнъж .. Пуснеш ги от тоя край на нивата, моторите пукат отпред, а отзад чувалите капят като круши... Г. Караславов, СИ, 116. 2. За много хора или животни — измират, загиват един след друг. Войска гази кон крилатий, / а на него юнак Кракра. / .., / махом маха остра сабя; / гърци капят като круши, / отръсвани от вихрушка. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 353. 3. За много хора — претърпяват един след друг нещо неприятно, отпадат отнякъде. Като мечка гнили круши пробирам. Диал. Ирон. Никак не пробирам, избирам. Кога се покачи свиня с жълти чехли на круша. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане). Моите ръце круши не берат. Диал. Употребява се като отговор на този, който се кани да бие някого. На круши ли беше. Разг. Казва се на някого, който се сеща със закъснение да иска или да каже нещо. На посраните круши. Диал. Подигр. Грубо. На предишната работа (занаят и др.), поради липса на по-добро. Недей ми пресяда като зелена круша. Диал. Пренебр. Не ми досаждай. Обирам си / обера си (събирам си / събера си) крушите отнякъде. Разг. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място, отивам си от някъде (обикн. когато не съм желан). — Ти, бай Тодоре, добре ще направиш да си обираш крушите оттука. И плуговете си дигай. Нивата е наша и ний ще орем. Й. Йовков, ЧКГ, 127. — Не викай бога за свидетел, че ще те халоса с нещо по тиквата. Сега събери си крушите ..! Хайде! Д. Немиров, В, 72. Оттук до круши управа. Диал. Никаква управа. Пращам / пратя да брули круши <с ушите си> някой. Диал. Изпъждам, отпращам без нищо някого, след като съм го наругал или подиграл. С носа си круши брули. Диал. Подигр. За човек — много е високомерен, надут, горделив. Тупни му самара и го пусти да брули круши; тури му самар<а> и (па) го пусни да брули круши. Диал. Изпъди го. Човек от круша падне, та (че) пак се сбърка. Разг. Шег. Употребява се, когато някой се обърка в нещо и не знае какво да прави, за да се извини и омаловажи объркването.
КРУША̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. Книж. Съкрушавам, сразявам, разбивам. Във Виена и в Петерсбург знаят по-добре, отколкото всякъде другаде, какво е истинското положение на тази злополучна област, какви злини са я нападнали, какви нетърпими теглила крушат сърцата на населението. Бълг., 1902, бр. 477, 3. От амбразурите наднича мрак, / защита вярна там се е таила — / смирявала е всеки нощен враг / и всяка люта напаст е крушила. Ем. Попдимитров, СР, 144.