Основна форма: кърма̀ - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

кърма̀ - единствено число, нечленувано
кърма̀та - единствено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

КЪРМА̀1, мн. няма, ж. 1. Майчиното мляко, с което се храни новороденото дете.

Виж повече