оа̀зис - единствено число, нечленувано оа̀зиса - бройна форма оа̀зисът - единствено число, членувано - пълен член оа̀зиси - множествено число, нечленувано оа̀зисите - множествено число, членувано
ОА̀ЗИС м. 1. Местност в пустиня, където поради наличието на вода от извор или река има богата растителност. Над скалистия кръгозор в трептящата следобедна мараня съвсем ясно се открояваше зелен оазис. Десетки палми засеняха с високите си корони малко, бистро езеро. Ст. Дичев, Р, 153-154. Тук [в Африка] бедността и богатството на природата се редуват: след огнедишащите пустини идват прохладните оазиси. М. Марчевски, ОТ, 25.
оа̀зис ∆ Данъчен оазис. Вж. данъчен.