плѐнум - единствено число, нечленувано плѐнума - бройна форма плѐнумът - единствено число, членувано - пълен член плѐнуми - множествено число, нечленувано плѐнумите - множествено число, членувано
ПЛЀНУМ м. 1. Събрание в пълен състав на членовете на избран ръководен орган на организация или държавен институт. По решение на пленума на комитета, утвърдено и от ЦК на партията, Гергин трябваше да заеме неговото място. Ем. Манов, ДСР, 333. „Къде е Старшата?“ .. „Тук беше.“ .. И това същество не се интересуваше нито от пленуми, нито от заседания, висшите разпоредби не я докосваха. Р. Сугарев, СС, 120. В самото начало на тази [1990] година над цяла България профуча вълна от пленуми. Диал., 1990, бр. 7, 3.
2. Самият постоянен състав на това събрание. На 13 май 1931 г. заседаваше пленумът на селсъвета, за да обсъди работата по пролетното засяване. Н. Фурнаджиев, МП, 56.
— Лат. plenum 'пълен'.