Основна форма: сѐло - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

сѐло - единствено число, нечленувано
сѐлото - единствено число, членувано
села̀ - множествено число, нечленувано
села̀та - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

СЀЛО, мн. -à, ср. 1. Малко населено място, чиито жители се занимават главно със селско стопанство.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

сѐлоГлобалното село. Вж. глобален.