Основна форма: хо̀кей - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

хо̀кей - единствено число, нечленувано
хо̀кея - единствено число, членувано - непълен член
хо̀кеят - единствено число, членувано - пълен член

Резултати от: Речник на българския език

хòкей, -еят, -ея, мн. няма, м. (англ.). Спорт. Игра между два отбора, при която играчите удрят със специални щеки малка топка, като се стремят да я вкарат във вратата на противника. □ Хокей на лед — същата игра, при която играчите се движат на кънки, а топката е заменена със специална шайба.

Виж повече