Основна форма: шлем - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

шлем - единствено число, нечленувано
шлема - бройна форма
шлемът - единствено число, членувано - пълен член
шлемове - множествено число, нечленувано
шлемовете - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

шлем, шлèмът, шлèма, мн. шлèмове, шлèма (сл. ч.), м. (нем.). 1. Старинна военна металическа шапка, която предпазва от удари с хладно оръжие.

Виж повече