Основна форма: абаджѝйски - Прилагателно

Форми:

абаджѝйски - множествено число, нечленувано
абаджѝйския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
абаджѝйският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
абаджѝйска - единствено число, женски род, нечленувано
абаджѝйската - единствено число, женски род, членувано
абаджѝйско - единствено число, среден род, нечленувано
абаджѝйското - единствено число, среден род, членувано
абаджѝйските - множествено число, членувано

Основна форма: абаджѝйски - Съществително, собствено, фамилия

Форми:

абаджѝйски - множествено число, нечленувано
абаджѝйска - единствено число, женски род, нечленувано

Резултати от: Речник на българския език

АБАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и.

Прил. от абаджия и от абаджийство. Неограничена е властта, както на майсторът, така и на калфите, между абаджийския еснаф. З. Стоянов, ЗБВ I, 66. Най-сетне баба Груйовица склони да се отдели от своя любимец и да го прати в Анадола, дето Гаврил скоро стана абаджийски калфа. Л. Стоянов, Б, 23. Встрани са наредени големи абаджийски ножици, тежки ютии, различни видове бои за прежда и платове. П. Теофилов, К, 72. Стаичките на този хан са превърнати на абаджийски работилници. Д. Немиров, Б, 11. Абаджийски занаят.

АБАДЖЍЙСКИ нареч. Като абаджия.

Виж повече