аба̀т - единствено число, нечленувано аба̀та - единствено число, членувано - непълен член аба̀тът - единствено число, членувано - пълен член аба̀ти - множествено число, нечленувано аба̀тите - множествено число, членувано
АБА̀Т м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство.
Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. Х кл., 11.Виж повече2. Разш. Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.
3. Католически свещеник с тази титла. Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Мавро Орбини, една част от което е посветена на българската история. Б. Пенев, НБВ, 18.
— От сир. през лат. abbas, -atis.