АБЀН, -а, -о,
мн. -и, прил. Който е направен от аба (в 1 знач.). Той го познаваше, но като че видя друг човек: къс, пълен, червен, със сиви абени дрехи. Й. Йовков, ПГ, 263. Изпод каскета се подаваха руси, неподстригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити. И. Волен, РК, 27. Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, .. Седлото, покрито с една абена, тъмнопепелява хаша, а върху нея кожени дисаги. М. Георгиев, Избр. разк., 151.Виж повече