Основна форма: аборда̀жен - Прилагателно

Форми:

аборда̀жен - единствено число, мъжки род, нечленувано
аборда̀жния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
аборда̀жният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
аборда̀жна - единствено число, женски род, нечленувано
аборда̀жната - единствено число, женски род, членувано
аборда̀жно - единствено число, среден род, нечленувано
аборда̀жното - единствено число, среден род, членувано
аборда̀жни - множествено число, нечленувано
аборда̀жните - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АБОРДА̀ЖЕН, -жна, -жно,

мн. -жни. Воен. Мор. Прил. от абордаж. Ръцете му [на Бъркола] потреперваха, той съзнаваше, че страхът е дошъл, че съжалението е заместило неотменимото вече решение, което все пак не бе оповестил на подчинените си. Те можеха и да откажат подчинение, защото присъединяването към Скилица означаваше неминуема смърт и за тях. Но видя как хората му изнасяха мечове за абордажен бой. Д. Добревски, БИ, 333. Руските кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абордажна схватка. ВН, 1959, бр. 2489, 4. Абордажни оръжия. Абордажни куки.

Виж повече