ЛЕКСИТ

Основна форма: авѐр - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

авѐр - единствено число, нечленувано
авѐра - бройна форма
авѐрът - единствено число, членувано - пълен член
авѐри - множествено число, нечленувано
авѐрите - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АВЀР

м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.

— От араб. през тур. havari 'привърженик'.

Виж повече