Основна форма: ва̀шенец - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

ва̀шенец - единствено число, нечленувано
ва̀шенеца - единствено число, членувано - непълен член
ва̀шенецът - единствено число, членувано - пълен член
ва̀шенци - множествено число, нечленувано
ва̀шенците - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

ВА̀ШЕНЕЦ, мн. -нци,

м. Разг. Лице от родния край на лицето, с което се говори. — Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? .. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Елин Пелин, Съч. I, 45. Техният командир веднъж ми каза: — Бай Дойчине, уплашиха ми окото вашенците по жътва. А. Каралийчев, НЗ, 43. — Абе Иване, бре чобане, / .. мен ма мама проводила / да набера ситни китки, / да ги нося на нашенци, / да се пукат вашенците. Нар. пес., СбВСт, 635.

Виж повече