Основна форма: про̀лет - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

про̀лет - единствено число, нечленувано
пролетта̀ - единствено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

ПРО̀ЛЕТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Едно от четирите годишни времена, след зимата и преди лятото, през което започва разлистването на дърветата и растежът на растенията.

Виж повече