Основна форма: я̀вор - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

я̀вор - единствено число, нечленувано
я̀вора - бройна форма
я̀ворът - единствено число, членувано - пълен член
я̀вори - множествено число, нечленувано
я̀ворите - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

я̀вор м. Горско дърво с широки длановидни листа и бяла дървесина. Acer pseudoplatanus.

Стройна се калина вие над брега усамотени, / кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков. Във росната трева, под сянката прохладна / на кичестия явор аз лежах. К. Христов.

Виж повече