ведринà ж. 1. Яснота, безоблачност. Два тона има в тоя пейзаж: синята ведрина на небето и зеленината на нивите. Йовков. 2. Прохлада, свежест. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Елин Пелин. Той свали калпака си, за да го лъхне ведрината, и въздъхна из дълбоко. Йовков.
|