вèчер ж. 1. Част от денонощието, от залез слънце до настъпването на нощта. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Ботев. Слънцето клонеше да зайде. Вечерта падаше полекичка. Елин Пелин. От сутрин до вечер. || Като нареч. — вечерно време. Идеха вечер и младите воловарчета. Вазов. 2. Прен. Вечерно тържество. Литературно-музикална вечер. Вечер на културните дейци. □ Бъдни вечер — вечерта срещу Коледа. Добър вечер — поздрав при срещане привечер. Лека вечер — пожелание при раздяла вечерно време.
|