вèйка ж. Клонче от храст или дърво. Донесоха миризливи борикови вейки от планината. Вазов. По оголелите вейки на дърветата трепереха умиращи последните листа и падаха със суха въздишка. Елин Пелин. □ Ставам на вейка — много отслабвам.