век, векъ̀т, векà, мн. вековè, вèка (сл. ч.), м. 1. Период от сто години; столетие. Най-видният от патриотите поети на Острова на Блажените през деветнайсетия век е роден на 17 април 1827 год. в Артаня. П. П. Славейков. Столетия, векове се настигат. П. Р. Славейков. Стоим на прага на двайсети век. Вазов. 2. Период от време, свързан с характерни събития или обществени движения; епоха. Век на велика открития. 3. Диал. Времето на един човешки живот. В мирните долини / моят век ще мине. Вазов. Ако има век, ще има и лек. Погов. □ Бронзов век (археол.) — в историята на материалната култура: епоха, през която металните изделия били правени от бронз. Во веки веков (църк., старин.) — за винаги, за вечни времена. Златен век — период на разцвет. Средни векове (истор). — епохата от V до XV в. сл. н. е.
|