велѝк, -а, -о, прил. 1. Който се издига над другите с изключителни качества и дела; знаменит, славен. Велик учен. Велик подвиг. || С голямо историческо и политическо значение. Великото преселение на народите. 2. Истор. Като епитет към титла на сановник във феодалния строй или към името на владетел. Велик болярин. Велик княз. Александър Велики. 3. Извънредно голям. Великата рилска пустиня. Велико страдание. □ Велико народно събрание — народно събрание с изключителни права. Велики сили — държавите с най-големи материални възможности и международно влияние. Велики океан (остар.) — океанът между Азия и Америка.
|