великàн м. В приказките — човек с огромен ръст и сила; гигант, исполин. Израснал беше Давидко като върлина, висок, плещест. Имаше снага на някой великан. Йовков. Сред тайната на тъмна векове, / ... / забил в лазура поглед замечтан, / стои Везувий и в гърди кове / заканата на гневен великан. Смирненски. || Прен. Човек с изключителни духовни качества, със забележителна дейност.
|