велѝчие, мн. -я, ср. Особеност, която внушава уважение или преклонение. Величието на духа на Левски е в неговата възвишена простота. П. П. Славейков. Бай Марко предпочиташе да му разказва за величието на Русия. Вазов. □ Минало (паднало) величие (ирон.) — лице, което в миналото е имало високо обществено положение.
|