велмòжа, -та, м. Истор. В средните векове — сановник при царския двор; болярин, царедворец. Той (Иванко) наздраво вече мисли за царската корона: търси вече верни приятели и предани другари между велможите. Друмев. || Ирон. Рядко. Своеволен управник. Елате ни вижте, вий мъдри велможи, от нази гоени. Вазов.
|