|
венèц1, мн. -нцѝ, м. 1. Сплетени във вид на кръг или дъга цветя и клони. Плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Ботев. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин. Полагам венец. Лавров венец. 2. Прен. Дъга или кръг от дървета, планини и под. Над широкото поле, заградено с венец от сини далечни планини, трептеше адска мараня. Елин Пелин. 3. Църк. Обикн. мн. венцѝ. Корона за венчаване. И девер нямате, и венци нямате, и черква няма! Каква венчавка тука? — каза троснато попът. Вазов. 4. Сплит от лук, чушки, царевица и др. Венци лук. 5. Прен. Най-хубавото, най-ценното измежду еднородни предмети, еднакви неща. Тая Рила планина, която е венец на българските планини. Вазов. □ Като венец на всичко (ирон.) — за неприятен, лош завършек на нещо. Като венец на всички тия нещастия ливна и дъжд. Вазов.
венец2, мн. -нцѝ, м. Анат. Месеста обвивка на челюстта при корените на зъбите. Вълкът изръмжа, като показа зъбите си и червените си венци. Йовков.
|