вèрен, вя̀рна, вя̀рно, мн. вèрни, прил. 1. Предан, неизменен в чувствата, отношенията си, привързан. Двете добри и верни приятелки живееха неразделно. Вазов. Верен съюзник. Верен съпруг. Вярна служба. || Последователен. Верен на убежденията си. Верен на себе си. 2. На който може да се вярва; правдоподобен, сигурен, истински. Верни сведения. 3. Който съответства на истината, на действителността. Верни наблюдения. Верен усет. 4. Точен, правилен. Верен часовник. Верен удар. Верен тон.
|