верѝга ж. 1. Скачени една в друга метални брънки; синджир. В един голям медник, закачен на веригата, ври и клока кукуруз. Влайков. 2. Само мн. Окови. Роб бях тогаз, вериги влачех. Ботев. 3. Прен. Редица последователно свързани предмети, явления и др. Планинска верига. Верига от изпитания. 4. Воен. Вид боен строй, при който войниците се разполагат в една линия на фронта при сражение. Ротата върви в две дълги вериги. Йовков. □ Гъсенична верига (техн.) — сключена верига, по която се движат колела на танк, трактор и под. Моторна кола с гъсенична верига. Строшавам (счупвам) веригите — освобождавам се от робство.
|