|
вèсел, -а, -о, прил. 1. Който има жизнерадостен нрав. Весел ме гледат мойте другари, / че заедно с тях и аз се смея. Ботев. Какво беше се случило, та веселият, жизнерадостният, вечно засменият отец Пиомий като никога стоеше на прага на килията си тъжен и замислен? Елин Пелин. 2. Който е обхванат от радостно настроение. Противоп. тъжен. През нощта сънува все хубави сънища. И заранта стана весела и засмяна. Влайков. 3. Който предизвиква, буди или изразява радост. Весела пиеса. Весела песен. Весел смях. Весел вид. || Прен. Приятен, приветлив. Тази стая е широка, просторна и светла; весела е. Вазов. Весел цвят. 4. За растение — свежо, зелено, неповехнало. Дървото си беше здраво, зелено и весело — не се виждаше никъде суха съчка. Йовков. Весела китка. □ Весела поща (остар.) — пращане на писъмца и картички между посетителите на вечеринка.
|