вестовòй, -òят, -òя, мн. -òи, м. (рус.). Остар. Войник, придаден към офицер за негови лични услуги; ординарец. И у него възникваше и се криеше едно желание да може някак и той да стане вестовой, та да порахатува и по-лесно да си прекара останалото от службата. Влайков.
|