ветрèя, -èеш, мин. св. ветря̀х, несв. Рядко. 1. Прех. Развявам. Те яздеха хранени коне; ветрееха жълти байраци и бяло грозде ядяха. Йовков. 2. Прех. Развявам се. Ехтят „ура!“, ветреят знамената. Вазов. 3. Непрех. Стоя да ме лъха вятър; проветрявам се. Простирам дрехите да ветреят. 4. Непрех. За спиртни пития и лекарства — губя силата си; изветрявам. Виното ветрее, когато не е добре затворено.
|