|
вехт, -а, -о, прил. Който е употребяван продължително време; стар, износен. Противоп. нов. Между вехтите и окъсани дрехи можеше да се види тук-таме и някоя нова салтамарка или нови потури. Йовков. || Остар. Стар, неподдържан. Тогава съгледаха в дъното на двора вехта, прихлупена къща с две стаички. Вазов. || Прен. Остар. Отдавнашен, някогашен. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, / песни за вехти войводи. Ботев. □ Ново-вехто (разг.) — известия за станали събития. Какво ново-вехто има днес?
|