|
вèче и (съкр., поет.) веч нареч. 1. За означаване, че действието е извършено, или е започнало да се извършва по-рано от определен момент. Всичките лавки и магазини бяха затворени вече. Йовков. Вече съмва, — тъмнините / слънцето ще разпилее. Яворов. 2. За посочване продължителността на времето, откогато е започнало действието. Беседата траеше вече час и повече. Вазов. Година вече става откак почива бедният там в манастирските гробища под дюлата. Елин Пелин. 3. За посочване или подчертаване, че действието се повтаря много пъти. Образът на тая девойка няколко пъти вече се втурваше в мислите му. Вазов. 4. За означаване, че е настъпил или е достигнат крайният предел на време, явление или действие; най-после, чак. Имаше прости тъмносини дрехи и яркочервена забрадка, която наполовина скриваше косите ѝ, черни до синьо вече. Йовков. От юг бухлат се облак дига, / пълзи и вече го настига. Яворов. 5. За подчертаване на някаква промяна на условия, характер, начин и др.; нататък, най-после. Оттам до Шумен вече пътувах с един млад господин. Вазов. На времето си той хубавичко се бе налудувал. Но след десетгодишно скитане с дюлгери по Влашко той се върна вече хрисим и кротък. Елин Пелин. След това те отново заговориха, но вече по-ниско. Йовков. 6. При отрицание — за означаване, че известно действие не става или няма да става по-нататък; повече. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди. П. Р. Славейков. Дойде си една вечер, легна в къта край огъня и вече не стана. Йовков.
|