|
вèчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който трае винаги, който не спира никога; непрекъснат, безспирен, постоянен. Тамо вдън горите атонски високи / ... / где се чува само ревът беломорски / или вечний шепот на шумите горски / ... / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред, лампа жумяща пишеше наведен. Вазов. 2. Който е неразделен, постоянен. Бае Стоян, наметнат с вечния си ямурлук, следеше с очи тия безкрайни върволици. Елин Пелин. През мъглите на вечните грижи / непозната е нам пролетта. Смирненски. Вечен спътник. □ Вечен календар (остар.) — календар за сто години, с предсказания и под. Вечен сън — смърт. Вечна памет — за покойник: да се запази завинаги споменът за него. Вечна слава—да се слави името му навеки. Вечна слава на героите, паднали за свобода. За (на) вечни времена — завинаги.
|