вèчност, -ттà, мн. няма, ж. Безкраен период време. И тая нощ не ще се спи. Тя ми се вижда дълга като вечността. Вазов. || Задгробен живот. Кога към вечността поема друма, / при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат. Вазов. □ Отминавам, преселвам се във вечността — умирам.
|