|
вещ, вещтà, мн. вèщи, ж. Отделен предмет; нещо. Срещаха го и го отминаваха, като че не беше жив човек, а вещ. Йовков. Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — да я махнем. Елин Пелин. Домашни вещи.
вещ, -а, -о, прил. Който добре познава работата си; опитен, изкусен. Той беше прочут и вещ музикален критик. Йовков. Иван Остенът беше юнак и вещ стрелец. Вазов. Веща ръка. □ Вещо лице (юрид.) — лице със специални познания в някоя област, поканено от съда да даде мнение по известен въпрос.
|