вèщица ж. Според народното поверие — жена, която общува с нечисти сили и прави магии за пакост, за зло; магьосница. Вещицата оставаше непреклонна и, с изсъхнало от злина лице, продължаваше да реди страшните си прокоби. Йовков. Дъжд самодивско хорище облива, / вещица съсухрена билки бере. К. Христов. || Разш. Руг. Зла, свадлива и грозна жена. Дохождала оная вещица, майка му. Аз да бях я сварил, щях да я науча нея. Йовков.
|