вмя̀там, -аш, несв.; вмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмèтнат, св., прех. Вкарвам между други неща; вмъквам. Досущ така го разправяше Неда, — вметна пак стрина Богданица. Влайков.