|
вмъ̀квам, -аш, несв.; вмъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъ̀кнат, св., прех. 1. Правя да влезе вътре; вкарвам, въвеждам. Разкрачи (Бай Ганьо) щипците, сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта. Ал. Константинов. || Прен. Въвеждам някого вътре. Отвори вратата и го вмъкна в стаята. 2. Примесвам, притурям. Сред просташкия си и груб говор той вмъкваше речи чужди. Вазов.
|