в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| внасям
внасяне
внедря
внедрявам
внедряване
внезапен
внезапно
внеса
вниквам
вникване
вникна
внимавам
внимаване
внимание
внимателен
внимателно
внисам
внос
вносен
вносител
вносителка
вноска
внук
внуче
внучка
внуша
внушавам
внушаване
внушение
внушителен
внушително
внушителност
|
внимàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който възприема с внимание; съсредоточен. Друга бе причината, главната причина на това, която Кънчо, ако беше внимателен и наблюдателен, щеше, може би, и да забележи. Влайков. Внимателен поглед. || Който постъпва с внимание; предпазлив. Внимателен в постъпките си. || Който се извършва с внимание; старателен, грижлив. Внимателен преглед. 2. Който проявява внимание (във 2 знач.); любезен, учтив. Той беше рус, хубавеляк, еднакво благ и внимателен с всички. Йовков.
|