Речник

внимàние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Псих. Психически процес, при който умствената дейност на човека се съсредоточава върху определен предмет; съсредоточеност. Кака Дона си не дигаше очите от детето, следеше за всичко, каквото правеше докторът, и с внимание слушаше всичко, щото той ѝ разправяше. Влайков. Аз се мъчех да слушам, правех усилия да съсредоточа своето внимание, но схващах само звуковете. Смирненски. Насочвам вниманието си. 2. Прен. Благосклонно отношение, уважение, почит. Дядо Петър пое чашата, явно трогнат от това внимание. Йовков. □ Вземам под внимание — съобразявам се, имам пред вид. Не му обръщам внимание (разг.) — пренебрегвам го. Обръщам внимание — а) Насочвам вниманието си към нещо; забелязвам. Обърни внимание на това, което той говори. б) Привличам вниманието на някого към нещо. Обърнаха ми вниманието върху неговото поведение.