|
внук, внỳкът, внỳка, мн. внỳци, м. 1. Син на сина или на дъщерята. И богат е Цеко много — / другар на хайдуци — / има челяд многобройна: / деца, снахи, внуци. Вазов. 2. Потомък. Скоро по величествените върхове на тая стара майка ще се развее гордий пряпорец на български герой, внук на славний Крума, Асена и Симеона. Вазов.
|