|
вселèна, мн. няма, ж. Целият свят; всемир. Очи тъмнеят, глава се люшка, / уста проклинат цяла вселена. Ботев. Патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва — гърдите остаят / и сладката радост до крак да измрат / пред цяла вселена на тоз славен рът. Вазов.
|