|
все1 местоим. Остар. 1. Всички. Кръчмарите по турските села — все българи — бяха привикнали да братуват с турците. Вазов. 2. Остар. Всичко. Заспало все, и пусти речни брегове; / едвам е чут като шуртят водите. П. Р. Славейков. Като питаш, да ти кажа — поде Моско бавно с равен глас. — Все добро. Дивеч колкото щеш, вино малко, ама сладко. Ст. Загорчинов.
все2 неизм., прил. Цял; всичкият, всичката, всичкото. От все сърце. С все сила.
все3 нареч. 1. За място — навсякъде, навред. Където погледнеш; назад, напред, долу, горе — все бук. Вазов. 2. За време — непрекъснато, постоянно, всякога. Снегът все вали и се лепи по стъклата на прозорците. Елин Пелин. Где, момче, ума ти фърка? / Все; навън ти са очите. Яворов. Напред! И все напред! Към подвизи и слава. П. П. Славейков. 3. За допускане или предполагане, че нещо може да бъде — навярно, вероятно. Те все ще са чели на тези езици нещо. П. П. Славейков. Лисицата все ще влезе в клопката. Йовков. Все някой ще да го е видял. 4. Пред сравн. степен — за засилване: още повече. И все по-зловещо небето тъмнее, / и все по се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее. Яворов. □ Все едно — безразлично, равносилно, еднакво. Все още — и до сега. Все пак — въпреки всичко, при все това. Все така, все тъй — също така, също тъй. Все то (разг.) — все едно.
|