всепобèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който побеждава всичко. Но щом се запря — притъмня му в очите / и наземи грохна без свест, / ... / Забравила бе го смъртта всепобедна: / свести се той привечер пак. К. Христов.