|
всѝчко1 местоим., ср. 1. Всяко едно нещо. Дворът изметен и изчистен, няма нищо да ти се изпречи на пътя: всичко прибрано, всичко на мястото си. Влайков. 2. Цялост, общност от всички неща. Но иди, майко, у дома / и със сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни. Ботев. Житие велико, заради което / той забрави всичко, дори и небето! Вазов. Тежка юнска жега трепереше във въздуха и всичко умърлушено мълчеше в задухата. Елин Пелин. □ Всичко на всичко (разг.) — общо. Отгоре на всичко (разг.) — свръх това. Преди всичко — на първо място.
всѝчко2 нареч. Общо, изцяло. Той живял всичко 70 години. Вазов.
|