|
втѝквам, -аш, несв.; втѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втѝкнат, св., прех. Тикам навътре; вкарвам, пъхам, забучвам. Бащин нож втикна на пояс / и пушката грабна. Вазов. || Въвирам, мушвам, пъхвам. Взел под мишница книжката и таблата си, под другата мама ми втиква извадената изпод стълбата суха цепеница. Влайков. втиквам се, втикна се възвр.
|